Помагало 1
|
Помагало 1
|
|
Ì
|
ЛЕВКЕМИЯ Какво е това? Книга за деца и родители съставена от Бернхард Кременс със съдействието на деца-пациенти и техните родители, както и на сътрудници от Университетска детска клиника Мюнстер - Хематология и онкология -Директор: проф. д-р Г. Шелонг Превод Куна Мускурова - Таскова
ОБЩЕСТВО СРЕЩУ ЛЕВКЕМИЯТА И ТУМОРИТЕ ПРИ ДЕЦАТА Детска Онкохематологична Клиника 1527 София, ул. „Бяло море" № 8 тел. 43 44 468 СОФИЯ, 1993 Куна Мускурова-Таскова, преводач, 1993
СЪДЪРЖАНИЕ TOC \o "1-3" \h \z \u Б. Как се разболява човек от левкемия?
Приложение: подробности за лечението
ПредговорИздаването на книгите "Левкемия - какво е това?" от д-р Бернхард Кременс и "Да живееш с тумор" от д-р Гизела Франк на български език стана възможно благодарение на безвъзмездното преотстъпване правата за превод от страна на немските автори, на сърцатото съдействие на д-р Герелинд Боде - координатор на Дружеството на родителите на деца със злокачествени заболявания в Германия и на събраните средства от Международния клуб на жените в София. За чудесния-превод на книгата "Левкемия - какво е това?" благодарим на г-жа Куна Мускурова-Таскова. Надяваме се, че информацията, която ще получите, в голяма степен ще удовлетвори вашата нужда от знания около болестта. За по-голяма яснота сме си позволили да "побългарим" част от специфичните термини, но смисълът на текста не е променен. Убедени сме, че много от проблемите на децата и техните семейства ще ви се сторят универсални, непоз-наващи граници. Искрено вярваме, че тези две книги ще поставят началото на поредица от печатни материали, запълващи безспорна информационна празнина за децата и техните родители. И, оставащи верни на призива на немските ни приятели, ви приканваме да споделяте с нас вашите мнения, препоръки, въпроси. Дружеството "ОБЩЕСТВО СРЕЩУ ЛЕВКЕМИЯТА И ТУМОРИТЕ ПРИ ДЕЦАТА" - България, в което членуват родители и медицински персонал е отворено за вас! "ОБЩЕСТВО СРЕЩУ ЛЕВКЕМИЯТА И ТУМОРИТЕ ПРИ ДЕЦА ТА " Детска Онкохематологична клиника, София, ул. "Бяло море " № 8 София, май 1993 година
Предговор към петото немско издание Изминаха почти 10 години от първото издание на тази книга. Междувременно бяха публикувани още 3, с незначителни изменения. Трайният интерес към нея ни дава основание да мислим, че тя и занапред добре ще обслужва поставените й задачи. Това не само ни зарадва, но стана и повод за разработване на пето издание, в което сме взели предвид последните важни промени в лечението на болестта. Така например» облъчването на черепа, което по-рано се провеждаше редовно, днес не само се допълва, но и често се замества от други форми на лечение на централната нервна система. В това ново преработено и подобрено издание взеха участие г-жа д-р Б. Рат и г-н проф. Шелонг от Мюнстер и аз самият. Надяваме се, че книгата и занапред ще помага на децата, болни от левкемия и на родителите им да разбират по-добре болестта и нейното лечение, ще им дава възможност да обсъждат с лекари, сестри или с някой друг всичко, което те смятат за особено важно.
Мюнстер, зимата на 1988 г. Д.м.н. Берихард Кременс (Университетска детска клиника Есен)
А. Как протича всичко?
Ти си постъпил в болницата и сигурно всичко е станало много бързо: посещения при лекаря, изследвания, които понякога са ти причинявали болка, непознати думи, чието значение още никой не ти е обяснил както трябва. Всъщност какво е това левкемия? И други са преживели подобно нещо при постъпването си в. болницата. И те са се страхували по същия начин, защото всичко е било така необичайно и непонятно. И техните родители са чувствали това, което чувстват сега твоите - детето им е болно, а това ги тревожи и безпокои цялото семейство. Какво става по-нататък? За това ще прочетеш в тази книга. Да я напишем ида нарисуваме картинките ни помогнаха децата и техните родители, които са преживели вече всичко това. Те ще споделят с вас своя опит, ще ви разкажат за трудностите, които могат да се появят, ще ви посъветват какво да направите. Всички ние искаме да се справите добре с проблемите, които ще възникнат. Най-напред е важно да научиш нещо повече за болестта левкемия и за нейното лечение. Много хора се страхуват, когато трябва да 'отидат в болница и да се лекуват. "Кой знае какво ще се случи там с мен?" - питат се те.
Но след това повечето от тях казват: "Ако съм знаел и ако съм разбирал повече, нямаше да ме е страх толкова много." Затова трябва да научиш как се лекува тази болест в болницата. През последните 20 години лекарите са научили много нови неща за нея. въпреки това, те все още не разбират всичко. В много страни учени и лекари работят заедно, за да направят нещо повече за лечението на болестта левкемия. Съвсем не е трудно обаче да се разбере това, което те вече знаят. Необходимо е най-напред да научиш някои неща за твоето тяло - например как е построено и защо му е необходима кръвта. Между другото особено интересно е да се види от какви части се състои то и как работи! Лечението на левкемията съвсем не е тайна. Ще се опитаме да ти го обясним добре. Тази книга ще ти даде отговор на някои въпроси. Но както хората, така и въпросите им са раз-' лични. Твоите лични въпроси, на които няма да намериш отговор в книгата, ще трябва да поставиш другаде. Можеш да попиташ майка или татко, сестрата, лекаря, други деца - както сам прецениш! Главното е: ако искаш да научиш нещо, питай! Не трябва да се страхуваш да питаш. Глупави въпроси няма. Който пита, за да научи нещо повече, той не може да е глупав!
В болницата винаги има хора, с които понякога можеш да поговориш. Като Клавдия и Том, например. Том е в отделението от 2 дни. Чувства се малко отпаднал, но нищо не го боли. В стаята за игри той среща Клавдия. Тя също има левкемия и е тук от няколко седмици. При постъпването си е имала болки в краката, а от носа й често течала кръв. Сега тя се чувства много по-добре.
Том: Здравей, Клавдия! Защо си на система? Клавдия: Защото ми вливат МТХ ( = Метотрексат). За да може да действа добре, той трябва да се влива равномерно през целия ден. Получавам го за трети път и трябва да го получа още веднъж. Междувременно ми позволяват да си отида вкъщи за около седмица. Том: И ти ли имаш левкемия? Клавдия: Да. Том: Както и аз! Значи и аз по-късно ще бъда на система? Клавдия: Мисля, че да. Том: Били ли са ти много инжекции? Мен ме боцкаха вече няколко пъти. Клавдия: Трябваше да ми правят много инжекции - понякога една на седмица , понякога почти всеки ден. Самата инжекция всъщност е едно малко убождане, но когато първия път не стане, може да ти бият и две. Освен това вече знам кога ще ми бият инжекция. Веднъж:, когато попитах доктор Бергман още колко инжекции трябва да ми сложат, той ми обясни всичко. Показа ми и моя протокол за лечение. В него е описано точно кога какво лекарство трябва да ми се даде. Понякога отлагат някои от тях, ако левкоцитите или тромбо-цитите се окажат твърде ниски. Том: А това пък какво е? Клавдия: Левкоцитите са бели кръвни телца, а тромбоцитите кръвни плочици. Сутрин лаборантката идва, боцва те леко по пръста и взема малко кръв, след което брои левкоцитите и тромбоцитите. Том: Та ти знаеш толкова много за тези неща. Аз не разбирам почти нищо. Клавдия: И с мен беше така в началото. Винаги питах, когато исках да науча нещо. Обикновено питах първо мама. Тя ми обясни доста неща. След това, сестра Ана, тя е тук в отделението от дълго време и разбира всичко. И с доктор Бергман човек може да си поговори добре. Мисля, че е по-добре да питам, докато науча всичко, отколкото да си блъскам главата напразно. Том: А какво е станало с косата ти? Като тебе и други тук почти нямат коса на главата си. Кажи ми защо? Клавдия: Това е от лекарствата, особено от този червен Даунобластин. И от облъчването също. Когато доктор Бергман ми каза, че и моята коса ще окапе, се уплаших. Същото стана и с Бригита, с която лежахме в една стая. Имам перука, но не винаги я слагам, само когато излизам навън. Том: Значи след няколко седмици ще изглеждам като теб? Клавдия: Сигурно. Ще видиш, че когато твоята коса окапе, моята ще порасне отново. Тогава ще намина при теб и ще ти я покажа. Искаш ли да играем на "Не се сърди човече"? Том: Добре. От Клавдия и Том ще научиш нещо много. важно: Ако искаш да разбереш нещо, ако се притесняваш за нещо, поговори с някого за това - с твоите родители или с други деца, със сестрата или с лекаря. Някой ще ти обясни това, което не знгаеш. Вероятно и твоите родители се тревожат; добре е да поговорите и заедно да решите какво трябва да се направи. И други деца се страхуват, от инжекция например, но вече знаят как да се справят с този страх. Или поне знаят, че не е чак толкова лошо да ти бият инжекция, както ти си мислиш. Когато поговориш с някой друг, винаги научаваш нещо ново (което по-рано не си знаел). А това помага много.
Б. Как се разболява човек от левкемия?За да можеш да разбереш това, най-добре е да научиш нещо за твоето тяло - как е построено и как работи. Тогава лесно ще можеш да разбереш какво не е наред в тялото при левкемия. Мислил ли си някога от какво се състои твоето тяло? От една глава. От два крака, от две ръце. Също и от корем. И от това, което е в корема. Какво още? То е като един град с малки и големи къщи, с улици, църква и парк и с много хора, които живеят в него. В такъв един град всеки има своите задължения; полицаят регулира движението, а учителката преподава на децата в училище. Когато всеки упражнява професията си добре, всички в града се чувстват добре. Така е и при теб. В тялото си имаш сърце, бели дробове, стомах и други неща. Всяко едно от тях има някаква задача. Такава част от тялото, която си има съвсем определена задача, се нарича орган. Някои органи имат доста трудни задачи. Когато те ги изпълняват добре, ти също се чувстваш добре - както се чувстват хората в града.
Важно нещо в тялото ти е кръвта. А левкемията има връзка с нея. Затова нека видим най-напред какви задачи има кръвта ти и как ги изпълнява.
1. Твоята кръвНаблюдавал ли си какво се случва, когато си порежеш пръста? Боли и започва да тече гъста червена кръв. Не след дълго обаче спира. По-късно от червената кръв се образува твърда, черна коричка. Как така спира да кърви? И защо всъщност кръвта е червена? Ако поставиш малко кръв в стъклена епруветка и я оставиш там за известно време, ще забележиш нещо странно: в началото всичко е червено, после отдолу остава само една тъмночервена течност, а отгоре една прозрачна, светложълта. Следователно твоята кръв не е просто червена вода, а нещо особено, нещо много специално! Светлата течност се нарича серум. Ще научиш и защо е необходим той.
Искаш ли да разбереш кое прави твоята кръв червена? За тази цел трябва да капнеш няколко капки кръв върху една тънка стъклена плочица и да я поставиш под микроскоп. Микроскопът това е един увеличителен апарат, през който виждаш всичко много, много по-голямо. Той прави видими неща, които са толкова малки, че не могат да се забележат с просто око. А твоята кръв ?
Ще се учудиш. Твоята кръв се състои от малки кръгли частички, които се казват кръвни клетки. Повечето от тях са светлочервени и изглеждат като малки супени чинийки. Те се наричат червени кръвни телца или еритроцити. Има и други, малко по-големи. Всъщност те са бели, затова се наричат бели кръвни клетки или левкоцити. От белите кръвни клетки има най-различни видове. А сега ще видим за какво ти са необходими еритроцитите и левкоцитите. Освен това ще видиш и цели камари от бели точици. Те се наричат кръвни плочици или тромбоцити.
За какво са ти различните клетки в кръвта? Спомняш ли си за малкия град с църквата и парка? Кръвоносните съдове (или вени), в които тече кръвта ти, са улиците на този град.
Внимание: еднопосочно движение! Твоята кръв тече само в една посока. А какви задачи имат кръвните клетки в твоя град?
Еритроцити (или червени кръвни клетки) Еритроцитите са твоите камиони. Те превозват нещо много важно: кислород (накратко: О2). Той е необходим за цялото ти тяло. Кислородът се съдържа във въздуха, който ти вдишваш с белите дробове. Оттам еритроцитите го поемат и го разнасят до всички части на тялото, където е необходим.
Можеш ли да си представиш какво ще се случи, ако камионите са малко? Тогава те трябва да се претоварят неимоверно много. Въпреки това кислородът, който те превозват, няма да е достатъчен. А без кислород мускулите и мозъкът ти няма да могат да работят: ще бъдеш отпаднал и уморен. Цялото тяло не може да функционира без кислород, а това означава, че тогава ще се чувстваш зле. Ако кръвта ти се погледне под микроскоп и се преброят еритроцитите, те ще се окажат твърде малко. Причините еритроцитите да са малко, могат да бъдат съвсем различни. Левкемията може да бъде също причина за това.
Левкоцити (или бели кръвни клетки) От тях в кръвта имаш {различни видове, но два са особено важни: гранулоцити и лим-фоцити. Гранулоцитите се познават веднага по множеството малки зрънца. В твоя малък град те са полицаите. Имал ли си някога почервенял, подут пръст, който да те е болял? Това се нарича "възпаление" или "инфекция". Едно възпаление възниква тогава, когато в тялото проникнат отвън малки болестни микроби, които нямат работа там и причиняват само беда. Представи си, че в спестовната каса на твоя град нахлуят банда маскирани разбойници. Веднага ще се бие тревога и полицията ще дойде да арестува разбойниците. По същия начин и твоите гранулоцити ще се вдигнат на крак, ако в теб са проникнали микроби. Само че те не арестуват микробите, а ги изяждат. Това не се отразява добре на гранулоцитите и те загиват заедно с изядените микроби. Но това е всъщност и тяхната задача: те трябва да излекуват възпалението.
Лимфоцитите също спадат към полицията на твоето тяло, но те работят по-прикрито, на заден план. Те организират изпращането на отряд гранулоцити срещу микробите. За тази цел някои от тях имат дори компютър за преследване, в който съхраняват информация за това как изглеждат различните микроби.
Друга група лимфоцити произвежда "антитела". Това са химически вещества, които се залепят към микробите. И когато след това гранулоцитите видят такъв един микроб с антитяло на гърба, те вече знаят: Аха, още един престъпник! Трябва веднага да се арестува (и изяде)!
Освен това лимфоцитите изграждат и лимфни възли. Тези лимфни възли са толкова малки, че отвън е невъзможно да се видят. Им*аш ги на много места в твоето тяло и те са свързани помежду си чрез особени лимфни пътища. Лимфните възли работят подобно на улични бариери. Никой не може да премине през тях преди да са го проверили лимфоцитите. Те пропускат само кръвни клетки и хранителни вещества, които са необходими за тялото. Микробите обаче биват веднага уловени и изтеглени от движението. Същата задача има и един друг орган: слез-ката. Тя се намира отляво под ребрата, точно на мястото, където при пренапрежение усещаш бодежи. И какво ще стане, ако белите ти кръвни клетки са твърде малко? Ако полицията няма достатъчно хора? Тогава микробите стават нахални, ходят, където си искат и предизвикват навсякъде възпаления. На пръста, в устата или гърлото... При някои болести, както и при левкемията, белите кръвни клетки на човек са твърде малко.
Тромбоцити (или кръвни плочици) Спомняш ли си какво се случва, когато си порежеш пръста? Тече кръв, но тя бързо потъмнява, изсъхва и върху раната се образува коричка. Тогава казваме: кръвта "се съсирва". Защо е необходимо съсирването на кръвта ти? Представи си една къща с водопроводни тръби вътре във всичките й стени, подобно на кръвоносните съдове в твоето тяло. Изведнъж една тръба се спуква. Какво ще се случи? Цялата вода ще изтече навън. Хубава беля! Веднага ще повикаш водопроводчика да дойде и да запуши тръбата. Същото ще направят и тромбоцитите, ако твоите кръвоносни съдове се спукат, ако паднеш или си порежеш пръста. Тогава тромбоцитите стават лепкави и заедно с други вещества в кръвта образуват запушалка в дупката. В началото запушалката е много дебела. По-късно дупката заздравява напълно. Ако човек няма достатъчно кръвни плочици (или тромбоцити), при порязване раната кърви по-дълго време; ако се удари, тогава се образува голямо синьо петно (то се нарича хематом), защото кръвта тече под кожата. Или се образуват множество малки кръвоизливи по кожата, не по-големи от убождания с игла. Между другото, червената кръв под кожата изглежда синя, защото кожата не е така прозрачна като стъклото.
При малко тромбоцити в кръвта си човек е склонен по-лесно към кървене. Вина за това имат различни болести. Левкемията също.
Ако трябва да се изследва кръвта ти в болница, лаборантката идва и те боцда съв"сем леко по пръста. Няколко капки от твоята кръв тя поставя в една машина, която може автоматично да преброи еритроцитите, тромбоцитите, както и левкоцитите. Червеното цветно вещество, което се намира в еритроцитите, се нарича "хемоглобин". И Него машината може да премери. Това, което тя не може, е да направи разлика между гранулоцитите и лимфоцитите. За тази цел лаборантката трябва да погледне кръвната натривка съвсем внимателно под микроскоп.
Кръвна картина ?????? ?????? ?????? гранулоцити: лимфоцити: . тромбоцити: _
Всички резултати тя записва на една бележка с твоето име. Това се нарича "кръвна картина".
Как се образуват кръвните клетки? С времето всички кръвни клетки остаряват или се изхабяват. Затова е необходимо постоянно да се произвеждат нови. Това става в костите, и то вътре в тях, в костния мозък. В началото всичките ти кръвни клетки в костния мозък изглеждат еднакви; като всички новородени бебета. По-късно те започват да растат и да изучават различните .си задачи. Когато пораснат, човек може добре да различи еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите. Един полицай и една учителка също изглеждат съвсем различни, когато са вече големи. Виждаш, че в костния мозък клетките растат и се учат да изпълняват своите задачи. Еритроцитите се учат да пренасят кислород. Левкоцитите стават полицаи или следователи. А тромбоцитите се учат как се запушват дупки в кръвоносните съдове. След като научат всичко това те могат да излязат от костния мозък и да отидат в кръвта ти.
Мислил ли си някога какво толкова става в една обикновена кост? А сега разбираш колко важен е костният мозък. Ако в костния мозък нещо не е наред, то не след дълго и с кръвта става същото. А когато кръвта не е наред много скоро ще забележиш, че и ти не се чувстваш добре.
Какво всъщност представляват клетките?В раздела за кръвта ние говорихме много за кръвните клетки. Но не само кръвта ти съдържа клетки. Цялото ти тяло се състои от тях. Те са градивният материал на тялото. Много животни и растения също са изградени от клетки, които са толкова малки, че можеш да ги видиш само под микроскоп. Както е при кръвта. Клетките могат да изглеждат съвсем различно, според техните задължения. Това вече го знаеш от кръвта. Клетки с еднакви задачи често се обединяват. Мускулните клетки образуват мускулите, мозъчните клетки - мозъка, кожните клетки - кожата и т.н. Тези части на тялото, които се състоят от еднакви клетки, се наричат още "органи". Кръвта снабдява всички органи с кислород и с хранителни вещества.
Колкото и различни да изглеждат, клетките имат нещо общо: те се размножават чрез делене. Така от една клетка стават две За клетката е доста трудно да се дели- нейната задача е да произведе втора клетка която да изглежда точно като нея От двете клетки стават 4 и така нататък.
Ако ти растеш и ако едно дърво израства от едно мъничко зрънце, то това се дължи на твоите клетки и на клетките на дървото които постоянно се делят и по този начин стават повече на брой.
2. Какво представлява левкемията?Знаеш ли, че още преди да отидат в кръвта, кръвните клетки се делят в костния мозък и растат бавно. Ако тези клетки не се делят бавно, както му е редът, а бързо и съвсем безразборно, тогава те бързо се увеличават. Не се научават да изпълняват правилно своите задачи. Скоро стават толкова много, че избутват останалите, разумните клетки в ъгъла. Разпростират се из целия костен мозък и когато той се напълни, отиват в кръвта без да са научили нищо. С кръвта те достигат до цялото тяло. Там те стоят наоколо и смущават прилежните клетки при тяхната работа.
Тези побъркани клетки, които не могат да вършат нищо, а смущават всички наоколо, са левкемичните клетки. Наричат ги още незрели кръвни клетки или "бласти". Когато те се разпрострат в костния мозък и в тялото, тогава човек има левкемия.
Самите бласти не вършат нищо лошо, но те пречат навсякъде. Да предположим, че един ден при вас вкъщи дойде на гости едно бяло зайче. Вярно, че зайчетата правят това много рядко, но да предположим. Освен това, ако зайчето вкъщи е само едно, то няма да ви притесни чак толкова много. Но ако на следващия ден дойдат още две! След това всеки ден все повече и повече -само след една седмица ще започнеш да се препъваш в зайчета из цялата къща. Става трудно, нали? Всъщност зайчетата не правят никому нищо лошо, но въпреки това, трудно ще съжителствате заедно вкъщи - просто, защото зайчетата ще пречат. Нещо подобно е и с бластите в тялото.
3. Кое предизвиква левкемията?
Това разбира се е следващият въпрос. Защо тези бласти започват да се размножават като полудели? В много страни учените работят над този проблем. Но до днес още никой не знае, точно откъде произлиза левкемията. Но те знаят със сигурност, откъде тя не идва, а това също е много важно. Левкемията не е наследствена болест. Твоят брат или сестра не трябва да се страхуват, че също ще се разболеят от левкемия. (Но ако имаш еднояйчен близнак, той трябва да дойде с теб при лекаря.) Левкемията не е заразна болест. Не можещ да я принесеш на други хора. Левкемията не идва и като наказание, защото нещо си сгрешил. (Някои хора си мислят това.) Вероятно твоите родители ще се питат, дали са те хранили като бебе достатъчно, дали достатъчно често и винаги навреме са ходили при лекаря и за още много други неща.
Всички тези въпроси нямат нищо общо с левкемията. Ти, твоите родители, брат или сестра трябва да знаете непременно следното: Никой не е виновен, че ти имаш левкемия. Никой не я е предизвикал и никой не може да я предотврати. Сега ти си зависим от лечението, за да оздравееш отново. А как ще се извършва то, т.е. как ще те лекуват, ще научиш по-ната-тък (в раздел Г). За да можеш да разбереш всичко по-лесно, нека преди това да поговорим за частите на твоето тяло.
4. Частите на твоето тялоКожаТи си облечен от горе до долу в кожата като в голяма дреха. Но не можеш просто да смъкнеш ципа и да се съблечеш. Това е така, защото кожата е много важна. Тя предпазва вътрешността на тялото от мръсотия, микроби и от слънчевите лъчи. Тя поддържа тялото ти равномерно топло; когато навън е горещо - изпотява се и по този начин се охлажда. Косата, космите и ноктите спадат също към кожата. В кожата се намират нервни клетки, които съобщават на мозъка какво чувстваш и какво докосваш с кожата. КостиВече знаеш, че вътре в костта, по-точно в костния мозък, се произвеждат кръвните клетки. Другата задача на костите е да пазят тялото и да го правят стабилно. Костите на черепа пазят мозъка като шлем. Около белите дробове ребрата също образуват здрав кафез. Затова костите трябва да бъдат много твърди. Вътре обаче, където е костният мозък, те са меки и порести. В порите има място за кръвните клетки. Там те се делят, за да произведат подкрепление на изхабените или остарели кръвни клетки, които не могат да изпълняват повече правилно своите задължения. МускулиБез мускули ти не би могъл да се движиш. За да можеш да говориш, да дишаш, да гълташ и дори да си движиш очите, също ти трябват мускули. Сърцето също е мускул -иначе то не би могло да бие. За да могат да работят, мускулите се нуждаят от кислород и хранителни вещества. Те ги набавят от кръвта. Мускулите преработват кислорода, от който като отпадъчен продукт се образува друго вещество, наречено "въглероден двуокис" или СО2 . Хранителните вещества не се пренасят от кръвните клетки, а от кръвната течност - серума. Серумът пренася до бъбреците и от-падните продукти, с изключение на въглеродния двуокис; там те се отделят с урината. Бели дробовеКогато вдишваш дълбоко, ти поемаш въздух с белите си дробове. През устата въздухът преминава в трахеята и там се разпределя по различните й разклонения в белите дробове, наречени "бронхи". В края на бронхите има множество малки мехурчета (алвеоли). Въздухът, който ти вдишваш, стига чак до тези мехурчета. С кръвта ери-троцитите преминават покрай мехурчетата, изхвърлят във въздуха своя отпадък - въглеродния двуокис и поемат на негово място пресен кислород. Когато носът ти е запушен и кашляш, лекарят иска да знае дали имаш само хрема или може би и възпаление на бронхите - бронхит. Тогава той те приканва да дишаш с отворена уста, докато преслуша със слушалка белите ти дробове. Възможно е да те изпрати и на рентген. Там ще направят рентгенова снимка на белите ти дробове. На снимката той ще види дробовете ти, ребрата и сърцето ти. Сърце и кръвообращениеКръвта тече в кръвоносни съдове, също като колите, които се движат в града по улици. Има големи кръвоносни съдове, по-малки и съвсем малки, тънки колкото косъм (те се наричат още капиляри). Всъщност и кръвта не тече без чужда помощ, тя се изпомпва. Когато твоето сърце бие, то изпомпва кръвта в тялото ти. Какво представлява всъщност кръвообращението? Много просто: кръвта ти тече винаги в кръг. От белите дробове тя взема кислорода и го пренася до мускулите, до мозъка и въобще навсякъде, където той е необходим. След като оставят кислорода, еритроцитите натоварват на негово място въглеродния двуокис, пренасят го до белите дробове, отделят го във въздуха и поемат новия товар кислород - кръвообращението започва отново. Твоето сърце, което бие ритмично, поддържа движението на това кръвообращение. С помощта на слушалка лекарят може да чуе как то бие. Той може да запише на лист хартия неговите удари: такъв лист хартия се нарича електрокардиограма (ЕКГ). Елек-трокардиограмата показва дали твоето сърце работи правилно. Храносмилателни органиТвоят мозък, мускулите ти и всички други органи се нуждаят от храна, за да могат да работят. Самият ти го забелязваш по глада, който усещаш. Ти раздробяваш със зъбите си всичко, което ядеш и след това го поглъщаш надолу в стомаха. Оттам храната преминава през тънките черва в дебелото черво и накрая в правото черво. По пътя си тя се смила. "Храносмилането" е химическо раздробяване на храната посредством сокове, които стомахът, черният дроб и задстомашната жлеза (панкреас) отделят. Кръвта може да поеме тази раздробена храна от червата и да я достави навсякъде, където е необходима. Но не всичко от храната е необходимо за твоето тяло. Това, което не ти трябва, го отделяш чрез правото си черво в тоалетната. Трябва да знаеш нещо повече и за черния дроб. Той не само произвежда храносмилателен сок, наречен жлъчка, но има и други функции. Негово е задължението да преработва отпадните вещества, които остават, след като мозъкът и мускулите са усвоили храната. Без черния дроб тези отпадни продукти биха се превърнали в отрова. Черният дроб ги пакетира за по-сигурно и чрез кръвта ги изпраща в бъбреците. Там те се отделят чрез урината. Отделителни органиПрез целия ден бъбреците отделят една течност, наречена урина. Чрез две тънки тръбички, или т.н. пикочни пътища, тя преминава в пикочния мехур и там се събира. Това е много практично, иначе през целия ден ще трябва да седиш в тоалетната. Когато пикочният мехур се напълни, ти чувстваш нужда да отидеш до тоалетната. Там той свива мускулите си и изтласква урината навън през пикочния канал. Ако лекарят иска да узнае дали бъбреците ти са в ред, той прави кръвен тест т.е. проверява дали отпадните вещества, които черният дроб е изпратил на бъбреците, са много или малко в кръвта. Ако те са много, това означава, че бъбрекът не изпълнява добре своята задача, не отделя както трябва тези вещества. Възможно е лекарят да те изпрати и на рентген. Там ще ти дадат да пиеш едно специално лекарство и няколко минути по-късно на рентгеновата снимка ще могат да се видят съвсем добре бъбреците, пикочните пътища и пикочният ти мехур. Нервна системаВсички тези органи, които са разположени в твоето тяло като къщите на един град, се нуждаят от някакво управление, за да могат да работят добре заедно. За тази цел имаш мозък, гръбначен стълб и нерви. Мозъкът е кметът на тялото. Той събира информация и взема решения. От мозъка нервите излизат като телефонни жици и минават най-напред през гръбначния стълб - всички заедно като в един единствен дебел кабел - и от гръбначния стълб до всички части на тялото. Поради особеното си значение, мозъкът и гръбначния стълб са много добре защитени - костите на черепа и на гръбначния стълб образуват отвън твърда черупка. В тази черупка мозъкът и гръбначният стълб плуват в една бистра течност, която се нарича още ликвор. Тази течност служи като мека възглавница между мозъка и гръбначния стълб и твърдата костна черупка. Ти си здрав, когато всички части на тялото ти работят добре заедно. А за да се чувстваш добре е важно да си здрав. Важното е обаче и още нещо. Представи си, че си нарисувал една много хубава картина или, че си играл с други деца навън на слънце, или пък, че си усетил току-що, колко много те обичат мама и татко. Ще се зарадваш нали? Дори и да си болен, пак ще се зарадваш. А да можеш да се радваш, да се забавляваш, да изпитваш щастие е също толкова важно, както и да си здрав. Често удоволствието е по-голямо, когато правиш нещо с някой друг, а не сам. На какво играят другите деца? Какви картини рисуват? Хайде и ти с тях! В. Как се открива левкемиятаПо какво откриваш, че си болен? Чувстваш се зле или нещо те боли. Това е така, защото в твоето тяло нещо не е наред. Усещат го и другите органи и части от тялото, на които нищо им няма. Когато си болен и не оздравяваш, отиваш на лекар. Той иска да знае от какво се оплакваш и затова разпитва теб или твоите родители. Оплакванията, които левкемията може да причини, могат да бъдат съвсем различни. Винаги съм така уморен. Често имам температура, простуда или някакво възпаление. Много бързо се образуват сини петна по кожата ми. Болят ме костите. О, да: такива оплаквания има и при други заболявания, не само при левкемията. Много деца често имат температура, настиват. Всяко дете има и синини. Но повечето от тях нямат левкемия. След като ти, заедно с мама разкажете всичко за твоите оплаквания, лекарят ще те прегледа. Той може да открие и други белези (такива белези, които говорят за дадено заболяване се наричат симптоми). Симптоми на левкемията са: · температура; · бледа кожа и бледи устни; · много сини петна; · много малки сини точици, които приличат · на убождания с игла; · подути лимфни възли; · увеличен черен дроб или увеличена слезка. Всички тези белези могат да бъдат симптоми и на други болести, които нямат нищо общо с левкемията. Затова често за лекаря е трудно да я открие. За да е сигурен в диагнозата си той провежда и други изследвания. Той изследва Кръвта ти. Той нарежда да се направи кръвна картина. И тъй като бластите в костния мозък са започнали да растат, лекарят ще изследва и костния ти мозък. За тази цел той трябва да забие една малка игла в костта (това се нарича още пункция). В приложението на тази книга е описано как се прави пункция на костен мозък.
Лекарят изследва костния мозък и под микроскоп. Също като кръвта ти. Той брои различните клетки и проверява, дали има бласти.
Различни видове левкемияЛевкемията може да те накара да се почувстваш бързо доста зле; този вид левкемия се нарича "остра". Възможно е тя да започне и съвсем бавно, тогава се нарича "хронична". При децата хроничната левкемия се среща съвсем рядко. При тях левкемията е винаги остра, т.е. тя се проявява веднага. При левкемията лекарят различава под микроскоп различни видове бласти. Най-често бластите са такива клетки, които всъщност е трябвало да порастат до лимфоцити. Затова те се наричат лимфобласти. Този вид левкемия се нарича "остра лимфобластна левкемия" или само "ОЛЛ". Но бластите могат да бъдат и такива клетки, чиято задача е била да станат миело-бласти. Тези миелобласти причиняват "остра миелобластична левкемия" или просто "ОМЛ". Останалите видове левкемия освен ОЛЛ и ОМЛ се срещат съвсем рядко при децата. Различните видове левкемия се лекуват различно. Затова лекарят, ти и твоите родители трябва да знаете предварително каква е твоята левкемия. Всички тези изследвания се правят точно с тази цел. Г. Как се лекува левкемиятаКакво е възможно изобщо да се направи срещу левкемията?
Преди 20 години можеше да се направи съвсем малко и почти всички хора, болни от левкемия, умираха. С течение на времето лекари и изследователи откриха редица лекарства, които помагат в борбата срещу тази болест. Винаги, когато направят ново лекарство, те го изпробват най-напред върху животни често върху мишки, болни от левкемия. (И животните могат да имат левкемия.) Ако действа добре при мишките, лекарството ще помогне и на хората. Лесно ще разбереш как действат тези медикаменти, ако си спомниш за това какво знаеш за бластите. Бластите се делят и делят, стават все повече и започват да се месят в работата на другите клетки. Затова бластите трябва да бъдат унищожени. Тогава другите клетки ще могат да изпълняват отново своите функции безпрепятствено.
Такова едно деление е нещо доста трудно за една клетка. Когато се дели, клетката е много чувствителна и може лесно да се разстрои. Тогава деленето не става и клетката загива.
Всички лекарства, които помагат срещу левкемията, разстройват клетките при деленето. Тези медикаменти се наричат цитос-татици. Но тогава има опасност не само бластите, а и здравите клетки да бъдат разстроени при своето делене? Това е вярно. Здравите клетки се делят само от време на време. Тогава те също са чувствителни на цитостатиците и няма да могат да изпълняват своите задачи стопроцентово. Затова не се изненадвай, ако от цитостатиците ти стане лошо. На деленето на клетките може да се попречи и по друг начин - с облъчване.
Определени лъчи раздрусват клетките толкова силно, че деленето не се извършва, както трябва. Тогава клетките загиват по същия начин, както от цитостатиците. Това важи естествено преди всичко за бластите, защото те се делят най-често. Другите клетки не се делят толкова често и по тази причина при облъчването се разстройват много по-малко. Повече за цитостатиците и облъчването ще прочетеш в приложението на тази книга. В последно време лекарите откриха редица цитостатици, които се борят добре с левкемията. Освен това те установиха, че бластите се унищожават много по-успешно, когато се атакуват едновременно от 2 или 3 ци-тостатика. За тази цел те съставят точен план, в кой ден какви медикаменти да се използват. Този план се нарича лечебен протокол или лечебна схема. За различните видове левкемия има различни схеми, които лекарите постоянно подобряват.
Схема на лечениеЛечението на левкемията се дели на два етапа. Най-напред се започва с интензивното начално лечение,.което ще бъде доста напрегнато за теб. След това, като втори 'етап идва поддържащото лечение. То е значително по-малко натоварено. Друга дума за лечение е "терапия". С двете фази на терапия трябва да се запознаеш по-отблизо. 1. Интензивна начална терапияКакто вече казахме, началното лечение е доста интензивно и ще бъде уморително за теб. Често ще ти бият инжекции или ще си на системи в продължение на няколко часа, а понякога и няколко дни. Ще се налага да оставаш в болницата за няколко дни или даже седмици (= болнично лечение). Целта е да се унищожат бластите в твоята кръв или в костния ти мозък. Когато това се постигне, тогава се казва, че си в ремисин. Именно тогава другите клетки ще могат да работят отново нормално и ти ще се чувстваш много по-добре. Ако трябва да останеш в болницата, твоите родители ще бъдат често при теб. На тях ще им разрешат да те посещават по всяко време. Понякога ще се чувстваш доста отпуснат и зле. Сестрите и лекарите обаче ще ти помогнат всичко да отмине. Понякога ще те пускат да си ходиш вкъщи. Но не и на училище или в детската градина; през този период това не бива да става. Едва след около половин година, когато ще започне твоето поддържащо лечение, ще имаш тази възможност. Странични действия:Лекарствата, които получаваш, действат добре срещу бластите. Та нали затова ги получаваш! Наред с това те действат и срещу напълно нормалните клетки в твоето тяло, макар и не толкова силно. Например в костния мозък: тук те разстройват най-чувствително левкемичните клетки, защото те постоянно се делят. Но разстройват и здравите клетки на костния мозък, които трябва да се делят също по-често, за да направят нови кръвни клетки за твоето тяло.Това влияние на медикаментите не е желателно и се нарича "странично действие". На такива странични действия лекарят трябва да обръща особено внимание. Той трябва да ти даде толкова лекарства, колкото са необходими, за да се намали до минимум размножаването на левкемичните клетки и в същото време да не пречат на здравите клетки да се делят нормално. Затова докато вземаш лекарствата, лекарят редовно контролира дали страничните действия не са станали опасни за твоето тяло. За тази цел той изследва кръвта или урината ти, прави пункция на костния мозък, лумбал-на пункция или рентгенови снимки. Ако страничните действия се усилят, органите в твоето тяло няма да могат да изпълняват повече своите функции, както трябва. В такъв случай ще трябва да прекъснеш за известно време лекарствата или ще пропуснеш част от схемата за лечение, за да можеш да си починеш.
На кои странични действия лекарят обръща най-голямо внимание: 1. ВъзпаленияКогато левкоцитите ти са малко, тялото ти не може да се защитава срещу микробите, както трябва и ти често получаваш възпаления: на пръста, в устата, в белите дробове или където и да било другаде. Такова едно възпаление лесно може да се разпространи. Затова левкоцитите ти трябва често да се контролират. В определен период ти ще получаваш лекарства срещу тези възпаления - като профилактика. Малките рани по кожата или в устата се лекуват със синя (или зелена) течност, за да не се възпалят. Освен това е много важно да се храниш добре и да спиш достатъчно, за да може тялото ти да събира сили. И ако разбереш, че някой твой познат е болен от заразна болест, не бива да общуваш с него, докато не оздравее. Защо и ти да се заразяваш? От голямо значение са и прости неща като миене на ръце и зъби, къпане, защото по този начин ти не само ще си чист, но и здрав. Ако все пак получиш някакво възпаление, то трябва да се лекува още в самото начало, за да мине бързо. 2. Гадене и повръщанеЦитостатиците може да са виновни за това, че ти се гади и трябва да повръщаш. Но това не трае дълго. Когато започнеш да получаваш лекарствата по-често, гаденето намалява. Освен това има таблетки и свещич-ки, които помагат. 3. Падане на косатаОпределени цитостатици, особено Адриблас-тин, ще предизвикат окапване на косата ти. Това вероятно ще те уплаши малко. Но е сигурно, че след като престанеш да вземаш това лекарство, косата ти ще порасне отново. Докато я няма, обаче, можеш да носиш кърпа за глава или шапка. Или можеш да си купиш перука. Когато не е много студено, можеш да ходиш просто така, с гола глава. Ако някой се смее, това означава, че той нищо не разбира. Ако някой те ядоса, можеш да му обясниш, че косопадът ти се дължи на лечението. Тогава той сигурно ще разбере, че е по-важно да си здрав и известно време да си без коса! 4. Други кръвни изследванияТи вече знаеш, какво е "кръвна картина": под микроскоп се преброяват левкоцитите, еритроцитите и тромбоцитите ти. Разбра какво е и хемоглобинът. Тъй като той се среща само в еритроцитите, по него можем да видим колко еритроцити имаш. Ако ти липсват доста еритроцити или левкоци-ти, или тромбоцити, ти можеш да си ги набавиш чрез системите. В системите има кръв на друг човек, която съдържа клетките, нужни на теб. Това се нарича "трансфузия"; повече за трансфузиите ще намериш в отделна глава на приложението. Времето в болницатаПовечето хора не ходят с удоволствие в болница. Но понякога това се налага, за да можеш да оздравееш както трябва. Ти знаеш защо си в болницата - заради левкемията. Тук тя се лекува, за да влезеш в ремисия. Вероятно в болницата ти ще видиш и ще преживееш много нови неща. Няма да можеш да разбереш някои от тях. Тогава ще ти помогнат други хора, които са наясно, стига да ги попиташ. Това са твоите родители, сестрата, лекарят или другите деца в отделението. Вярно е, че в болницата не всичко е хубаво. Например, когато ти бият инжекции, от които те е страх и за които нищо не знаеш. Или когато ти е много лошо, имаш температура или болки. Тогава хората в болницата знаят как да ти помогнат. Твоите родители ще те посещават толкова често, колкото е възможно; ако ти е зле, те ще останат при теб по-дълго, може дори и през нощта. Брат ти или сестра ти ще искат също да знаят как си. От време на време те ще могат да те посещават, но не бива да те заразяват с хрема или с детски болести. Всичко това твоите родители ще обсъдят предварително с лекаря или със сестрата. Освен това вие можете да си пишете писма или да си рисувате картинки. С другите деца в отделението можеш да правиш много неща: да играеш, да моделираш, да рисуваш. Или просто да им разкажеш как си и какво обичаш да правиш вкъщи.
Така ти ще се запознаеш с нови приятели. А може и някой от тях да живее близо до вас. Тази страница е за твоите приятели. Имена. Адреси. Снимки. Тук можеш да запишеш всичко, което искаш.
Както вече казахме, докато си в болницата, не можеш да ходиш на училище. Добре би било, ако родителите ти обсъдят с твоя учител как да наваксаш пропуснатото. В много болници има учители, които могат да ти преподават уроците. Специални уроци е възможно да вземаш вкъщи, преди да тръгнеш отново на училище. Най-добре е, все пак, родителите ти да поговорят за това с учителите в болницата или с твоя класен ръководител. Лечение на централната нервна система (ЦНС)Под централна нервна система или накратко ЦНС, се разбират' главният и гръбначният мозък. Лечението на ЦНС е част от интензивната начална терапия. Някои бласти успяват да се измъкнат и да се скрият там, където цитостати-ците не стигат лесно. Тези места са в главата ти и в гръбначния канал, около мозъка и гръбначния мозък. Тези дезертьори трябва да се лекуват по особен начин. За тази цел съществуват доста възможности. Една от тях е лекарят да ти направи няколко пъти лумбална пун-кция (вж стр. 57) и да вкара директно лекарство в течността (ликвора), в която плуват главният и гръбначният мозък. Освен това чрез система можеш да получиш неколкократно Метотрексат или Алексан в додтатъчно количество, за да достигне чрез кръвта до ликвора. Когато си на Метотрексат в следващите 3 дни получаваш течност и едно защитно средство (Левковорин), за да можеш да понесеш добре голямото количество Метотрексат. Накрая съществува и възможност за облъчване на главата ти - в раздел "Облъчване" е писано по-подробно за това. От вида на твоята левкемия зависи коя от тези възможности е необходима при теб. Хигиена на устатаВече знаеш, че който има малко левко-цити получава често възпаления. А в определени периоди от лечението, най-вече в началото или когато вземаш наведнъж много лекарства, броят на твоите левко-цити е много малък. Тогава е възможно в устата ти да се образуват бързо малки ранички, а през тях микробите могат да проникнат в* тялото ти, точно когато имаш най-малко левкоцити. Срещу това трябва да направиш нещо. Най-добре е да плакнеш устата си често с течност, която убива такива микроби. Някои от тези течности (разтвори) са оцветени; възможно е да имат странен вкус или малко да щипят. Това може да е досадно, но много по-важно е да се спре възможността микробите да ти навредят. Затова: не давай на микробите никакви шансове! Прави редовно промивки на устата си, докато е необходимо! 2. Поддържаща терапияТя е продължителна терапия, защото трае много по-дълго от първата част, а именно година и половина и поддържаща, защото продължаваш да приемаш необходимите лекарства. Но затова пък далеч не е толкова интензивна и уморителна за теб. През този период можеш да си бъдеш вкъщи, чувстваш се много по-добре и правиш почти всичко, което правят децата на твоята възраст. Трябва само да вземаш всеки ден хапчета, а понякога да получаваш веднъж в седмицата мускулна инжекция и да ходиш редовно в амбулаторията на преглед и за контрол на кръвната ти картина, Поддържащата терапия е необходима, защото винаги остават по няколко бласти. Те са толкова малко, че даже и под микроскоп не могат да се видят в твоя костен мозък, или пък съвсем рядко се забелязват. Но ако ги оставиш на спокойствие и не вземаш повече лекарства, те ще започнат да се делят отново и един ден ще станат пак много. Как така бластите успяват да се измъкнат от лекарствата? Много просто: те изобщо не се делят.
Сигурно си спомняш, че като всички клетки, бластите са чувствителни на цитостати-ци само когато се делят. Винаги има по няколко, които не се делят, а изчакват. Затова още дълго време ще трябва да вземаш хапчета. Все някога тези клетки ще започнат да се делят и тогава ще дойде и техният ред! Въпреки всичко левкемията може да се обост-ри отново. Макар и рядко, но се случва. Това се нарича "рецидив". Ако по време на лечението левкемията се обостри или се появи отново след приключването му, ще се нуждаеш от ново, по-силно лечение, за да влезеш отново в ремисия. Това може да бъде по-трудно, отколкото първия път. За тази цел са необходими най-често нови лекарства или трансплантация на костен мозък (какво е това, е обяснено на стр. 67). Най-важното в случая е отново да дойдеш в ремисия. Тогава започва пак поддържащата терапия, чиято цел е да останеш в ремисия.
При една особена форма на левкемия, която се среща относително рядко (B-ALL), поддържаща терапия не е необходима. При различните деца лекарствата действат различно. Затова, ако при теб лекарствата действат особено силно, лекарят може да ти даде по-малко медикаменти или ще спре за малко лечението и един ден поддържащата терапия ще приключи. Тогава няма да вземаш повече лекарства. 3. На какво трябва да обръщате особено вниманиеЗа да се чувстваш добре по време на поддържащата терапия, трябва да обръщаш особено внимание на някои неща. Заразни болестиНякои заразни болести по време на лечението биха протекли при теб по-тежко, отколкото при другите деца. Това важи преди всичко за варицела и херпес зостер; и двете заболявания се предизвикват от един и същ болестотворен вирус и ако човек се зарази с него, той се разболява от варицела, независимо дали този, от когото се е заразил е имал също варицела или херпес зостер. Но ако си прекарал по-рано варицела, трудно ще те зарази някой толкова бързо. Как трябва да се пазиш от заразните болести ще обсъдите с лекаря; заедно ще решите дали не е по-добре да не влизаш през лятото в пълния плувен басейн; или, в случай, че искате да имате вкъщи животно, кога е най-подходящо да го вземете.
Когато знаеш предварително, че някой е заразно болен, от варицела например, тогава разбира се ще трябва да стоиш далеч от него. Ако пък у съседите, в детската градина, в училище или при вас вкъщи някой се разболее от варицела и ти преди това си общувал с него, тогава трябва да се обадите веднага на лекаря. Възможно е да си се заразил, затова трябва да ти бият инжекция, която няма да позволи при теб болестта да избухне така силно. При варицела и при херпес зостер днес може да се помогне и с лекарства. Така заболяването няма да протече толкова лошо и бързо ще утихне. Обикновено влизаш в болница за една седмица и получаваш лекарствата чрез система. Освен за варицела същото важи и за други болести, като: — морбили; — коклюш; — скарлатина; — вирусен хепатит.
Много заразни болести и възпаления започват със сигнали, които ще те предупредят навреме: — температура над 38°С, премерена в ануса; — кашлица; — учестено дишане (особено при бебета); — зачервени, сълзящи очи, които не се подобряват, — болки в гърлото или в ушите; — болки в корема; — чревно разстройство; — главоболие със схванат тил; — мехурчета или обриви по кожата или малки ранички, особено в устата или около ануса.
Ако някой от тези сигнали се появи при теб, родителите ти трябва да позвънят в клиниката и да обсъдят с лекаря какво трябва да се направи. Не трябва да те ваксинират преди да сте се консултирали отново с лекаря. Някои ваксини са опасни за теб, а други - полезни и добри. Ваксината срещу тетанус например. ХраненеРазнообразната храна е от значение за оздравяването. Към нея спадат пресни плодове и зеленчуци, ръжен хляб от пълноценно брашно, месо. Ако ядеш много сладки неща, бързо ще се засищаш, няма да имаш повече апетит за друго, а храненето ти ще стане твърде еднообразно. Ако се появят рани в устата ти, няма да можеш да ядеш ръжен хляб, защото ще те боли. Тогава е по-добре да ядеш меки храни. Още нещо: мий редовно зъбите си, за да останат здрави! (изключение: при съвсем нисък брой тромбоцити, когато венците леко кървят). Таблетки, хапчета, соковеПоначало не би трябвало да вземаш допълнително лекарства, без да си се посъветвал за това с лекаря. Цитостатиците, които вземаш срещу левкемията, могат да имат съвсем неочаквано въздействие в комбинация с други лекарства. И никакви витамини на хапчета! Защото те могат да попречат на цитостатиците в борбата срещу бластите. Свободно време и спортТрябва да играеш много и да спортуваш в училище или с приятели. Само внимавай да не се натоварваш толкова, колкото другите! По-добре е да спреш преди да си изчерпал силите си. От сериозни състезания и тренировки трябва да се откажеш преди да завърши поддържащото лечение, тъй като тялото ти се нуждае още от сили, за да се справи с левкемията докрай. Ти не трябва да му отнемаш тези сили. Затова не се натъжавай, ако понякога не се чувстваш във форма, както преди. Но след като се справиш с болестта, отново всичко ще се промени. Ако семейството ти иска да излезе на открито или класът ти планира излет, добре е да обсъдите това с лекаря в клиниката. Възможно е по време на поддържащата терапия да ти разрешат да пътуваш или да участваш и ти в излета с класа, ако се чувстваш добре. Това са неща, с които трябва да се съобразяваш. По-добре е да се внимава, отколкото да се разболееш отно.во. А по време на поддържащото лечение не бива да се разболяваш! Трябва да се чувстваш добре и да правиш само това, което ти харесва. Всичко, което трябва да отложиш сега, ще наваксаш по-късно, когато поддържащото лечение завърши и ти отново ще си здрав.
Приложение: подробности за лечението1. Пункция на костен мозък (миелограма)В костния мозък се образуват кръвни клетки. И бластите при левкемията растат най-напред в костния мозък. Затова е много важно лекарят да изследва костния ти мозък. Той може да види дали в него има бласти и дали цитостатиците не увреждат силно здравите клетки в костния мозък. Първата пункция на костния мозък е вече зад гърба ти. Но тъй като по-късно ще са необходими още доста, ние искаме да ти покажем точно как става това. Често пункци-ите се правят на гърба ти и затова не можеш да ги наблюдаваш. Но ако ти предварително знаеш как се правят, по-малко ще се страхуваш. За да вземе малко костен мозък, лекарят избира кост, която лежи под кожата. При теб това е горният край на тазовата кост, най-често отзад, понякога и отпред. Малко костен мозък може да се вземе и от гръдната кост. Костномозъчна пункция се извършва така: ти седиш изправен или лежиш по корем. (Само когато пункцията трябва да се извърши отпред на тазовата кост или на гръдната кост ти лежиш по гръб.) Най-напред лекарят опипва костта с пръсти. След това той почиства мястото с една студена течност и я дезинфекцира. После идва ред на упойката: упойващото средство се впръсква с много тънка игла подкожно върху костта. Убождането не боли толкова, колкото при вземането на кръв, защото тази игла е много по-тънка. В първия момент упойката може малко да пари. След това кожата върху костта няма да усеща болка. Ти ще виждаш кога лекарят вкарва иглата за пункция в костта, но няма да те боли, защото мястото е упоено. Когато иглата е вече в костта, лекарят може да изтегли със спринцовката малко костен мозък. От това може да те заболи малко. Но за съвсем кратко време. Костният мозък се нанася бързо върху тънка стъклена плочица. Веднага може да се види, дали в спринцовката е имало костен мозък или само кръв. Ако е било само кръв, тогава лека-рят ще забие иглата на друго място, откъдето ще вземе костен мозък. Стъклената плочица с костния мозък се оглежда под микроскоп, за да се установи кои клетки са налице. Освен това костният мозък може да се изследва и в лаборатория с други методи.
Когато лекарят взема със спринцовка само костен мозък, това се нарича пункция (ми-елограма). Заедно с костния мозък той може да вземе и съвсем мъничко парченце от костта. Това се нарича костномозъчна биопсия. Костномозъчната пункция най-често е достатъчна при левкемията. След като всичко е готово и лекарят е извадил вече иглата, върху раната ти ще поставят пластир. Тогава ти ще можеш отново да се върнеш в стаята си или да отидеш в стаята за игри.
2. Лумбална пункция (накратко: ЛП)В тази книга вече няколко пъти стана дума за лумбална пункция. Лекарят я прави, за да вземе малко от твоята нервна течност (ликвор), в която плуват главният и гръбначният мозък. След това той я изпраща в лаборатория за изследване под микроскоп. Няколко пъти той ще вкара цитостатик директно в нервната течност. (С каква цел, това вече знаеш от раздела за лечение на ЦНС.) В тази глава е описано точно как се прави една ЛП. Когато знаеш това, ти няма да се тревожиш напразно. Освен това ще можеш и да помогнеш на лекаря или лекарката повече. А това ще улесни извършването на лумбалната пункция и за двама ви. Лумбалната пункция може да се направи в седнало или легнало положение. Най-важното е да съумееш да държиш гърба си съвсем превит! Твоята майка и сестрата ще ти помагат и ще те държат здраво. Най-напред ще усетиш как лекарят опипва с пръсти гърба ти, за да намери подходящото място. След като направи това, идва второто важно нещо за теб - трябва да лежиш или седиш съвсем кротко! Ако мръднеш гърба си съвсем малко, лекарят може да изгуби мястото, което е определил и ще трябва да търси отново. След това ще забележиш, как лекарят почиства и дезинфекцира част от гърба ти с една течност. После следва вкарването на упойка с тънка игла под кожата. Ще усетиш някакво убождане, това е ясно. Но от иглата за ЛП, която лекарят ще използва, за да изтегли ликвора, едва ли ще усетиш нещо. И не забравяй - трябва да стоиш съвсем мирно и да не движиш гърба. Нервната течност изтича от иглата от само себе си. Тя се хваща в тръбичка и след това се изследва. Ако лекарят иска да прибави към течността и лекарства, той оставя да изтече толкова течност, колкото лекарства ще прибави след това. Накрая лекарят изтегля иглата отново и на мястото на убождането поставя пластир. Готово! Ако искаш след това да не те заболи главата, най-добре е да си полегнеш за половин час.
3. ОблъчванеКакто самото име показва, думата облъчване произлиза от лъчи. Лъчите могат да бъдат различни. Слънчевите лъчи дават светлина: нея можеш да я видиш. Те произвеждат и топлина, която усещаш с кожата. Някои лъчи обаче не можеш нито да видиш, нито да усетиш; ти не ги забелязваш изобщо. Именно тези лъчи се използват за лечение на ЦНС. Защо - това знаеш от главата за лечение на ЦНС. За облъчването ходиш в радиологичната клиника. Лекарите там познават добре лъчите и имат големите апарати, с които ги произвеждат. Когато отидеш за първи път в тази клиника, вероятно придружен от твоите родители, лекарите ще ви обяснят съвсем точно как се извършва облъчването. (Ако нещо не разбираш, питай!)
Най-напред ще измерят големината на главата ти, за да изчислят каква доза облъчване ти е нужна. След това със сестрата или с лекаря ще отидеш в стаята за облъчване. Тази стая има дебели врати и стени, за да не могат лъчите да проникнат навън. Ако носиш шапка или кърпа за глава трябва да ги свалиш, а после да легнеш на една маса по средата на стаята. Тази част от главата ти, която трябва да се облъчи, се определя съвсем точно с апарата. Между главата ти и апарата лекарят поставя пластмасова пластина с малки оловни кръгчета върху нея, които лежат точно върху очите ти. Очите ти не трябва да се облъчват. След като всичко е готово, трябва да останеш легнал и съвсем спокоен още няколко минути. За момент лекарят и сестрата излизат от помещението за облъчване. Въпреки това те могат да видят как си, защото в стаята има телевизионна камера, която те снима. Представи си, гледат те по телевизията! От самото облъчване не забелязваш абсолютно нищо, освен че чуваш как апаратът малко бръмчи и пука. Ти вече знаеш, че тези лъчи изобщо не се усещат. Затова и не боли. А и всичко продължава само няколко минути. Но не трябва да забравяш, че трябва да лежиш съвсем спокойно, докато не дойдат сестрата и лекарят и не ти кажат, че вече си готов. Също като при цитостатиците и облъчването има някои странични въздействия. Косата ти ще окапе. След приключване на облъчването, обаче, тя отново ще започне да расте. Преди това можеш да носиш шапка или кърпа за глава или нещо подобно. Можеш да си сложиш и перука. Докато трае облъчването кожата на главата ти може леко да се раздразни, било то от слънцето, от силен сапун или пък от някакъв лосион. Добре е да внимаваш с тези неща. В продължение на 4 до 6 седмици след облъчването някои деца се чувстват малко уморени и отпаднали. Те спят много, често не се хранят както трябва и понякога имат температура. Родителите им се тревожат много, защото смятат, че детето им се е разболяло отново. След няколко дни обаче децата са отново бодри, започват да се хранят и да играят. Това състояние лекарите наричат "апатичен синдром". Въпреки че всичко минава от само себе си, добре би било детето да се прегледа от лекар, щом се появят такива симптоми. 4. ТрансфузиияАко кръвта в твоето тяло е твърде малко, можеш да получиш кръв от друг човек чрез система. Та нали всички хора имат в кръвта си ери-троцити, и левкоцити, и тромбоцити, и тези кръвни клетки действат при всички хора по един и същ начин. Но еритроцитите при различните хора могат да бъдат различни. Затова хората се делят според тях на различни кръвни групи: когато двама души имат еднакви еритроци-ти, тогава те са от една и съща кръвна група. Тази кръвна група ти наследяваш от своите родители. През целия ти живот тя никога няма да се промени. Попитай лекаря от коя кръвна група си и я запиши тук. Моята кръвна група е:
Или можеш да я запомниш.
Разликата между кръвните групи зависи от химическите вещества, които еритроцитите носят като отличителен знак по повърхността си.
Двата най-важни вида от тези белези са следните: 1. А и Б: — Твоите еритроцити имат или само А или само Б, или и двете, АиБ; или те нямат нито едно от двете; тогава този белег се нарича 0 (нула). 2. Резус фактор: — Еритроцитите или го имат, тогава те са резус-положителни (КЬ +), или го нямат и тогава са резус-отрицателни (ЯЬ -). Името на този фактор произлиза от съвместни опити с човешка кръв и кръв от маймуни резус, при които е бил и открит. Ако твоята кръвна група е А КЬ +, това означава, че твоите еритроцити имат белега А и резус фактор. При трансфузия получаваш винаги кръв от дарител, който има същата кръвна група като теб. За да са съвсем сигурни, преди трансфузия лекарите вземат малко кръв от теб и от дарителя, за да я изследват в лаборатория и да проверят дали кръвта и на двама ви е съвместима една с друга. Това изследване се нарича "кръстосана проба". Ако кръстосаната проба е отрицателна, това показва, че кръвта на дарителя се пoнася добре с твоята. Тогава трансфузията може да започне.
Трансфузията е всъщност вид система. Само че тя тече много бавно, защото кръвта е много гъста. Ако все пак ти стане лошо или горещо, кажи веднага на сестрата или на лекаря! Всеки, който е загубил много кръв при нараняване, се нуждае от всички кръвни клетки в кръвта на дарителя. Понякога обаче е недостатъчен само броят на еритроцитите, на тромбоцитите, или на левкоцитите. Ако ти се нуждаеш само от еритроцити, тогава ти преливат концентрат от еритроцити. Това означава, че другите клетки, които са се съдържали в кръвта на дарителя, до голяма степен са отстранени. Та ти от тях имаш достатъчно. Има и концентрат от тромбоцити за хора, които имат твърде малко кръвни плочици, или концентрат от гранулоцити, в случай, че някой се нуждае само от бели кръвни клетки. При левкемията е необходим най-често концентрат от еритроцити. (А към коя кръвна група спада еритроцитът от предишната страница?
Отговор: Правилно: 0, резус фактор +, защото той няма нито А, нито Б, но има резус фактор.)
5. Лекарства (цитостатици)Медикаменти, които разстройват деленето на клетките, се наричат цитостатици. Такива цитостатици помагат срещу левкемията. Както вече знаеш, има различни лечебни протоколи. На следващите страници ще можеш да намериш цитостатиците, които получаваш. Понякога цитостатиците имат нежелани действия или странични явления. Такива странични действия са например гадене или падане на косата. Ти вече знаеш за тях и знаеш какво да правиш, когато се появят. Преднизон (например Дехидрокортизон, Кор-тизон) и Дексаметазон (Декадрон или Фортекортин) са две подобни лекарства. И двете са таблетки. Рядко се срещат като инжекции. Преднизонът е хормон. Това е вещество, което тялото ти също произвежда и което помага на различните му части да си взаимодействат правилно. Левкемичните клетки не могат да понасят Преднизона. Преднизон ще вземаш дълго време. С него не трябва да привършваш изведнъж, а съвсем бавно, като постепенно намаляваш дозата. Преднизонът има и странични действия. Той предизвиква вълчи глад и ти ще напълнееш, особено в лицето и в областта на корема. Но щом престанеш да го вземаш, всичко ще се оправи отново. Винкристин се среща и с названието Онковин. Както Виндезин (Елдизин) и той се дава инжекционно. Винкристин се прави от растението зеленика, чието латинско название е Ушса ттог. Вин-кристинът спира деленето на клетките. Той парира способността им да се делят и те загиват. Като странично действие, следствие на лечение с Винкристин може да се появи запек. Затова трябва да ядеш по-груби храни като черен хляб, ябълки или пресни зеленчуци. Запомни - не само бял хляб и пудинг! Храни, които трябва да се дъвчат много, предотвратяват появата на запек. Същото действие имат и печените плодове (разбира се, ако ги обичаш). Болките в гърба или в краката след вземане на Винкристин ще облекчиш с гимнастика, ако, разбира се, те не отшумят от само себе си. Аспарагиназа: казва се още Краснитин. Получава се чрез система (в продължение на 1 - 2 часа) или чрез мускулна инжекция. Това лекарство улавя бластите, които искат да се делят буквално под носа на хранителното вещество аспарагин. Без аспарагин бластите не могат да растат и да се делят.
Някои хора са свръхчувствителни към Аспа-рагиназата и не могат да я понасят. Ако внезапно ти се появи кашлица или забележиш, че кожата ти се зачервява и те сърби, ако те заболи корем, системата трябва да се спре веднага. Тогава няма да получаваш повече Краснитин, а един друг вид Аспарагиназа (Ервиниа-Аспарапшаза). Това ще понесеш добре, даже и да си свръхчувствителен спрямо Краснитин. Даунорубицин (Даунобластин) и Адриамицин: и двете лекарства могат да се инжектират само във вената или да се въведат чрез система. Те са червени на цвят. Сходен с тях е медикаментът Новантрон (Митоксантрон). Той има син цвят. Когато получаваш тези лекарства трябва да стоиш много спокойно; ако нещо не попадне в целта, ще пари много. Щом вземаш тези три лекарства, лекарят трябва да внимава дали сърцето ти работи правилно. Затова от време на време ще ти правят ЕКГ. Тя ще покаже дали със сърцето ти всичко е наред. Тези лекарства спадат към цитостатиците, които предизвикват косопад. Но ти вече знаеш, че косата ти ще порасне отново. Циклофосфамид: нарича се още Ендоксан. При левкемия той с$ дава най-често като система. Сродно лекарство е Ифосфамид или още Холоксан.
Когато получаваш Ендоксан или Холоксан, трябва да пиеш много течности и това ще те кара да ходиш често до тоалетната. Ако не го правиш, пикочният ти мехур ще те заболи. За да не се случи това, заедно с Холоксан и Ендоксан се дава винаги лекарството Уромитексан, което пази пикочния ти мехур. Ако урината ти е розова или червена на цвят, покажи я на сестрата или на лекаря. Ако си вкъщи, донеси я в шишенце за проба. Пиеш ли достатъчно течности, всичко това няма да се случи. Сестрата ще ти каже колко трябва да поемеш. Ако ти е лошо и не можеш да пиеш нищо, ще трябва да те сложат на система. Цитозин-арабинозид: нарича се още Алек-сан или Удицил. Алексан получаваш само като инжекция или интравенозно, а понякога - директно под кожата. Алексан спада към групата лекарства, които се наричат антиметаболити. Това означава, че те са всъщност вещества, необходими на клетката за нейния растеж, само че с малки изменения. Това клетката не забелязва. Тя попада в тях и използва антиметаболи-тите като храна. Това се отразява зле на клетките, особено на бластите и те загиват. 6-Меркаптопурин: нарича се още Пурине-тол и се дава само като хапчета. 6-Тиогуанин: има го само на таблетки. Двете лекарства Пуринетол и Тиогуанин са също антиметаболити. Когато вземаш Пуринетол, лекарят ще внимава при кръвните изследвания, дали черният ти дроб работи нормално. Това се налага, защото понякога Пуринетол уврежда черния дроб.
Метотрексат: също е антиметаболит. Съществува като хапчета и като инжекции. По време на индукционната терапия е възможно да те инжектират с него отзад в гърба, при лумбална пункция. Някои деца получават като профилактика на ЦНС, вместо облъчване, неколкократно големи количества Метотрексат чрез система. За да може тялото ти да понесе добре това количество Метотрексат, налага се то да поеме след това много течности и едно противосредство, което се казва Левково-рин. По тази причина ти трябва да останеш на система още 1-2'дни. По-късно, по време на поддържащата терапия, Метотрексат ще вземаш във вид на таблетки. Като странично действие от Метотрексат в устата могат да се появят ранички. Ако в устата нещо те заболи, трябва да кажеш на сестрата или на лекаря. Болезнените места можеш да намажеш с течност, която ще предотврати появата на възпаление. (Тези течности са обикновено оцветени, лилави или зелени.) По-подробна информация за хигиената на устата ще намериш на стр. 50. VM-26 и VP-16 (Тенопозид, Етопозид) са химически сродни и се дават чрез система за няколко часа. Подобно на други цитос-татици и те могат да предизвикат повръщане и да доведат до косопад. 6. Трансплантация на костен мозъкЛевкемията може да се лекува и чрез трансплантация на костен мозък; днес за това може да се чуе и прочете много. Затова тук е описано само какво е трансплантация на костен мозък, как се извършва тя и кога си струва да се мисли за нея. Когато се води борба с левкемията, целта е да се унищожат всички левкемични клетки в костния мозък или в останалите части на тялото. Ти вече знаеш как става това: с ци-тостатици и с облъчване (стр. 42). Естествено ти можеш да вземеш толкова цитостатици и да бъдеш облъчен така, че в тялото и особено в костния мозък да не могат да се открият след това повече левкемични клетки. Но това би убило и всички здрави клетки на костния мозък. Те няма да могат повече да образуват нови кръвни клетки - нито сега, нито в бъдеще. А без нови кръвни клетки никой човек не може да живее продължително. Те са необходими като резерв за изразходваните и без тях тялото ти няма да може да функционира правилно. Ако все пак получиш такова силно лечение, от което след това костният мозък да остане без клетки, трябва да получиш отнякъде нови здрави костномозъчни клетки. Именно това се прави при костномозъчната трансплантация. Лекарите вземат клетки от костния мозък на здрав човек, който се нарича дарител /донор/ и ти ги дават чрез трансфузия директно в кръвта. Клетките на дарителя намират сами пътя от кръвта до твоя празен костен мозък. Там те ще трябва да нараснат и да образуват за теб нови кръвни клетки така, както са правили по-рано твоите собствени клетки. Първоначално това звучи доста просто. На дарителя се правят много костномозъчни пункции, защото само по този начин могат да се вземат клетки от неговия костен мозък. За тази цел на него му се дава наркоза, понеже пункциите са много. Ти самият, получателят, взимаш преди това силни цитостатици и биваш толкова силно облъчен, че твоят костен мозък се изпразва напълно. Новите клетки получаваш в кръвта чрез система; пътя до костния мозък те намират сами. Но наред с това съществуват и големи проблеми. Най-напред трябва да се намери дарител, чиито клетки да можеш да понасяш. Първо той се търси сред братята или сестрите ти или сред други близки роднини, понеже клетките от роднини са по-сходни помежду си, отколкото при чужди хора. А колкото по-сходни са новите клетки с твоите, толкова по-добре ще ги понесеш. Но дали ще ги понесеш това се проверява предварително - както при трансфузия, за да се види дали ще понесеш кръвта, която трябва да получиш. Така, както се определят кръвните групи по признаците върху еритроцитите, (стр. 61), така могат да се сравняват и признаците върху лимфоцитите. Само че това е по-сложно и затова не всички са известни. Но ако признаците, които могат да се определят, при теб и при другия са еднакви, тогава той би бил подходящ дарител. Понякога не може да се намери подходящ дарител, но дори когато има такъв, възможно е да не понесеш клетките му. Докато новите клетки нараснат достатъчно в твоето тяло, ти няма да можеш да се отбраняваш срещу инфекции, защото ще са ти нужни левкоцити, а те трябва да произведат новите клетки. Затова през този период ще трябва повече или по-малко да ограничиш своите контакти с хора, за да избегнеш инфекциите, от които би могъл да се разболееш тежко. Наистина не е лесно болните костномозъчни клетки да се заменят със здрави. Ако всичко протича добре, за една такава трансплантация на костен мозък трябва да се остане в болница около 2-3 месеца. Затова понастоящем костномозъчна трансплантация се прави само в определени случаи. Тя може да се наложи например тогава, когато е налице рецидив. В началния етап на лечение на левкемия днес не се използва трансплантация на костен мозък.
Писмо до родителитеСкъпа майко, скъпи татко! Разбира се, тази книга е предназначена за вас, както и за вашите деца. В това писмо те искаме да ви разкажем за опита на родителите, чиито деца са болни от левкемия. Тази болест променя доста живота на вашето дете, вашия собствен и този на цялото ви семейство. За вашето болно дете би било добре, ако сте при него. За повечето деца не е от значение толкова броят на часовете, прекарани с тях, а фактът, че някой идва редовно и те знаят това предварително. Това ще помогне и на вас да съумеете да разпределите времето си така, че да свършите всичко, което трябва да се направи. И един съвет - той стои в началото на книгата. Бихме искали да го запомните - моля, не се стеснявайте да питате! Има толкова много и различни въпроси:
Има много хора, които ще могат да ви отговорят: сестри, лекари, учители от училището при болницата, психолози, социални работници, други родители, инициативен комитет от родители вероятно също... На почти всички въпроси може да се намери отговор, а и много от проблемите в края на краищата са разрешими. Човек трябва само да си даде малко време, за да се успокои. Позволете ни да ви дадем още два съвета. Те се базират на опита на други родители, получен от подобна ситуация: Единият е да не забравяте, улисани покрай болното дете, другите от семейството и самите себе си. Особено важно е, когато вкъщи има и други деца, нормалният живот да се запази доколкото може - например всеки ден да сядате всички заедно да се храните. Запазете часове за почивка за себе си, нощем се наспивайте достатъчно, разхождайте се от време на време, не скъсвайте връзки с приятелите си; всичко това можете да направите, за да се справите успешно с трудностите. Когато сте с роднини и приятели, вероятно ще забележите, че някои от тях не знаят как да се държат с вас. Вероятно повечето не знаят, че болният от левкемия може да се излекува и си мислят, че детето ви е загубено. Ще трябва първо да се справите с тези остарели представи. Разбира се, че ще срещнете и хора, които ще се радват, ако могат да ви помогнат с нещо. И така, тези съвети са достатъчно добри. Първата цел на лечението е вашето дете да достигне до ремисия. С всеки изминал ден вие ще се приближавате стъпка по стъпка до тази цел. На вас и вашето семейство ние желаем всичко хубаво! Пожелават ви го всички участници при създаването на тази книга - особено тези, които са и родители.
Важни адреси и телефонни номера: Клиника: Амбулатория: Отделение: Домашен лекар: Бернхард Кременс ЛЕВКЕМИЯ Какво е това? Превод от немски Куна Мускурова-Таскова Консултант д-р Добрин Константинов
Постъпила за печат — юни 1993 г. Излязла от печат — юни 1993 г. Печатни коли — 6 Формат - 12/60/84 Тираж - 1500 РАЗПРОСТРАНЯВА СЕ БЕЗПЛАТНО! |
|
|
